КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
ДУХОВНИ ДОКТРИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХ
Страница 2
Страница 3
Всички страници

ЗЕМЯ НА МУЗИТЕ

Орфей е основен камък в древно-гръцката култура, но не е грък. По-късно той просто бил вкаран в характерен стил в културния небосклон на класическа Елада, ставайки син на Аполон и Музите и предшественик на Омир и Хезиод. Неговото име липсва в системата от генеалогии, в които всички живяли в героическата епоха на Древна Гърция са свързани един с друг. Това личи, както от логографическата традиция, така и от произведенията на Хезиод.
Митическата фигура на Орфей остава и извън пределите на Микенския свят. Според М. Уест, виден оксфордски познавач на орфическата традиция: ,,Несъмнено той (Орфей) е влязъл в гръцката митология не чрез микенските сказания, а в по-късния период – от Тракия, или чрез Тракия – от далечния север, от... народите на централен Сибир...”... А споменатите по-горе генеалогии извеждат Гърция от Египет, Финикия, Анатолия и пр., но не споменават нищо за Тракия – страната на Орфей.
Той принадлежи на една много по-древна народност – Орфей е тракиец.
Траките недвусмислено са от индо-европейски произход и са най-старите поселници на Балканския полуостров.
Гръцката народност се обособява хиляди години по-късно като примес от келтски, зенски, санскритски, финикийски, славянски и пр. генеалогични сегменти, преди всичко колониални влияния. Те, гърците, заварват тук тракийска култура (Орфей, Залмоксис, Лин, Музей, Евмолп, Тамирис, Амфион и нис, Арес, Асклепий и пр.), които ще ползват занапред?др.), както и богове (Дионис, Арес, Асклепий и пр.), които през следващите векове ще ги формират като народност и култура. И така до VІІ-VІ в. пр. Хр., когато т. нар. елинизация на Орфеевото учение ще стигне апогей в духовните селения на Древна Гърция.
Ето затова – Орфей не е грък. Нито пък иудей. Защото, колкото и невероятно да звучи, има и Иудейска Орфика. Родина на Орфей и на Орфеизма е Тракия.
От незапомнени времена на "най-високата, според Херодот планина" – Рило-Родопския масив с център Мусала съществували храмове на мистериите. На този най-горен връх на Балканския полуостров, в етерната му област, според Петър Дънов, пък, се намирала най-старата окултна школа на Земята, където идвали да се обучават посветени от Индия, Персия, Египет и от всички източни мистерии и школи. Вероятно защото, както казва българският философ и Учител, пред когото се прекланял Айнщайн: ,,връх Мусала никога не е потъвал под вода”. И ще добавим – и вероятно, защото тук се съхранявали в най-чист и автентичен вид знанията, които съпътстват човечеството.
Под влияние на това тайнствено светилище, все по планините, навсякъде из Древна Тракия били издигнати храмове, които пращяли от духовни и материални богатства. Към тях се стремели и гледали на тази земя като на избраница, духовна ,,Мадара” (Родина-санскр.) и ,,Ра-кхива” (Небесна твърд-финик.) различните народи от древните източни цивилизации: индийци, асиро-вавилонци, перси, египтяни, финикийци и пр. Тези многобройни гости от страните на т. нар. по-късно ,,Златен полумесец”, а и по-отдалече, нееднократно подлагали Балканите, особено гръцкото крайбрежие и островите на колонизаторски експанзии и се заселвали навътре в Гърция и Тракия. Те донасяли със себе си своите божества, култури, обичаи и ги стълкновявали, а често и съчетавали с местните. Особено силно влияние оказали Египет и Финикия, те били най-активни и най-близо.
Почти е невъзможно да се очертае целият ареал, всички области, в които живеели траките дори през VІІ-VІ в. пр. Хр. – ,,най-многобройният народ” в древността, както пише Херодот. Ще спомена само някои: Източна Мала Азия, Южен Кавказ (Колхида), част от Египет, Егейските острови, Черноморското крайбрежие, Рило-Родопския масив, Странджа, Стара планина, Прикарпатието и пр. Навсякъде из тези благословени земи в древността се издигали храмове и светилища – огнища на сакрални знания, висши посвещения и материално благополучие.
Херодот казва още, че Тракия е "страна на чистата наука, на свещената поезия, свят на божествения разум" и че тракийците не признавали робството. Те не се подчинявали на никого, освен на Слънцето. Тракия била смятана от великите древно-гръцки философи и писатели, такива като Хераклит, Пиндар, Есхил, Платон, Аристотел и др. за ,,свята земя” и за ,,земя, в която се намират изворите на деветте музи”. Тук се родил Тамирис, поет и философ, който много преди Омир възпял войната между боговете и титаните в своята Гигантомахия. Също и Лин, ненадминатият майстор на древно-тракийската музика и поезия. И Музей, с чието име и това на сина му Евмолп се свързвало създаването на Елевсинските, както и на орфическите мистерии в Атина. И Амфион, който пък със своята песен събуждал камък и дърво...
Съществува мнение, че като прибавим към финикийското ,,Ра” – ,,Слънце” "кхва" – ,,пространство”, ще получим произхода на думата ,,Тракия” и смисловото и? значение – ,,етерно (надземно) пространство” или ,,небесна твърд”.
Тракийската религия и култура не само в изразните си средства, но и като доктрина за същността и произхода на Вселената е коренно различна от елинската и иудейската. Самите траки били носители на независим, много древен арийски дух, който обитавал многобройните светилища на полуострова. Сведения за това са открити в Делфийския храм. Те свидетелстват, че в най-дълбока древност съществувала класа на жреците тракиди, което в превод означавало "пазители на висшето знание".
Откъде ли идвало то?!
И накъде ли отивало?...
,,Орфей” на финикийски, единият от езиците, от които произлязъл древногръцкия, значи ,,онзи, който лекува със светлина” ( от aur-светлина и rofae-лекувам). Предполага се, че това име му е било дадено в Египет като знак за посветеност.
Според митологията той бил син на Музата на епичната поезия и на красноречието Калиопа. Негов баща бил тракийският цар Аегър, когото гърците представяли за равнозначен на Аполон – слънчевият Бог на Древна Тракия и Елада. Вечната Светлина – огненото семе на Създателя, Небесната благодат, която опложда, зачева и изгражда. Иначе казано Логосът – първородният син, началото и крайната цел в еволюцията на човешката раса. Кръщаван различно в древността: в Небесната вяра Слънчевият Бог е Та-нак-Ра; Ра-ма е в Индуизма; в древен Египет е Амон-Ра, а в древна Персия – Аху-Ра-Мазда.
Аполон е Бог на Слънцето и поезията, на изкуствата и ясновидството, който учи троянците на благоденствие и как да отглеждат стадата си.
Тъй като Орфей бил от царско потекло, това вероятно му позволило да получи най-добро образование. В търсене на златното руно – свещеното духовно знание, той участвал в похода на аргонавтите. Ходил и в Самотраки, Колхида и Египет, където получил Слънчевото знание на влъхвите от Изтока и т. нар. Египетско посвещение – школата, през която по-късно минали Мойсей и Иисус. Там той приел името Орфей и една велика мисия. Върнал се в родната Тракия и започнал да обикаля светилищата – да проповядва и да ,,лекува със светлина”.
Трудно е да си представим световната култура без гръцките храмове и класическите скулптурни образци, без Питагор, Платон, Хераклит, Есхил и Еврипид. Там са корените на онова, което днес наричаме наука, изкуство и култура. Всичко се базира на т. нар. древно-гръцка култура, основния импулс в развитието на която дава тракиецът Орфей: каноните на изкуството; законите на архитектурата; музиката и пр. Орфей е една от най-загадъчните фигури в човешката история. Орфей бил Божествен омайник, от самия Аполон той получил вълшебната си лира и вдъхновение.
Според някои лирата имала девет струни, всяка от които отговаряла на една от Музите. Според привържениците на тази версия, Орфей донесъл на хората Учението за Музите. Това било учение за деветте сили на човешката душа, всяка от които представлявала една от прекрасните Музи, родени в чудната Ра-кхива. Нали всяка от Музите имала своя съставящ принцип, както и нота в Божествената музика.
В доктрините на Древна Гърция не е стояла идеята за прераждането. Тракиецът Орфей я донася преди хилядолетия от Колхида и Египет, за да залегне тя в мисленето на гръцките философи векове след това. Ще я
срещнем при Питагор (VІІ-VІ в. пр. Хр.), след това при Платон (идеите предхождащи душите), при Плотин, неоплатониците и т. н.
Отпреди хиляди години Орфей ни напомня идеята за безсмъртието на нашата душа. Че тя сега се движи в земното царство, но може да посети царството на ада и да се върне в Небесното царство. Знание, което се родее с Христовото – за Царството Небесно, което е в душите ни и е основа на всеки монотеизъм.
Орфей ни е оставил Учение на Светлината, Чистотата и Великата безгранична Любов, построявайки мост между две доктрини – Аполоновата и Дионисиевата, където Дионисиевото начало е духът на Божествената еволюция във Вселената, а Аполоновото начало са неговите прояви в земния свят и в човека. Това е философия, която се родее с Небесната вяра, познаваща небесните йерархии и апология на земния свят. И същевременно е нова религия, нов храм, чрез които може да се постигне всичко: и душевна сила – и Аполон, и Дионисий. Както Божествената хармония на небесните сфери, тъй и хармонията на прекрасните Музи, с цялостното усещане за земния живот – хармония от съмнения, вдъхновение, светлина и любов.
Това са все Божествени дарове, частици от които е наследил всеки от нас. Защото от нашата древна памет и от Орфей идва религия, която човечеството продължава да развива и да изповядва в различните си изповедания и до днес…



Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 365831

Кой е тук

Р’ момента РёРјР° 59 посетителя РІ сайта

Модул за търсене

You are here: НАЧАЛО