КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

ДУХОВНИ ДОКТРИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
ДУХОВНИ ДОКТРИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХ
Страница 2
Страница 3
Всички страници
AddThis Social Bookmark Button

Откъси от бъдеща книга
Автор Иван Момчев

Когато някой иска да ти отнеме силата,
трябва да имаш извор на живи води...


Ето три по-скоро резюмиращи откъса от моя бъдеща книга, във втората част на която ще стане дума за Богомилство и за Дъновизъм – върху които работя. Тези две, а те са общо пет – заедно с Небесната вяра, Зороастризъм и Орфеизъм – са духовните доктрини, които според мен се родеят и изграждат хилядолетния български дух.
Защото ние отдавна сме в света и българският дух блести. Да го преоткрием и очистим!

Твърде добре ни познават от античния и средновековен свят! Още древните китайци са имали вземане-даване с нашите предци. Те и досега си служат с един стар йероглиф. Йероглифът ,,ба̀о” – на китайски значи ,,барс” и стои на гърдите на воините. С ,,ба̀о” китайците изобразяват още ,,шаманизма”, т.е. духовност, връзка с висшите сили носители на знанието. Той означава и ,,барсове-конници /юначни воини на кон/". Със същия йероглиф в съвременния китайски се обозначават и българите.

Защо все подминаваме същността на вписаните в златните страници български приноси, защо все изпускаме нишката и се кланяме на чужди богове? Там, откъдето през хилядолетията са преминали българите, са оставяли, както градища и култура, които могат да се видят и пипнат, така и висши духовни енергии – проекциите им дишат определящо и мощно в т. нар. цивилизован свят и днес. В многовековните български духовни селения съществуват органика и знаци за явления, предхождащи и основополагащи т. нар. велики цивилизации.
Предлагам откъси и кратък обзор на някои религиозни пътища, които очертават българската духовна традиция от Изток на Запад (където през вековете са минавали българите) и на някои техни проекции, дошли до наши дни, благодарение на озарените умове на столетията. Старал съм се да избягвам натрапчиви квалификации и да се стремя към коректност на фактите, съжденията и източниците. Също и към спазването на известна хронология, доколкото тази деликатна, сложна и до безкрайност тълкувана материя позволява. Защото, както казва П. Успенски: ,,...хората разполагат с четири пътя, водещи към Неизвестното, четири форми за разбирането на света: религия, философия, наука и изкуство. Те обаче много отдавна са се разделили една от друга. А самият факт на това разделение показва тяхната отдалеченост от първоначалния източник...”
Убеден съм, че повече от всякога е наложително да преосмислим основанията на своите нравствени и национални ценности. И най-сетне да се пробудим за мисия. Защото всеки народ е божи народ и има мисия на тази земя. И както често се цитира Шигьоши Мацуяма: “Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля с мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”
Ние оцеляваме и съществуваме в Европа.
В миналото. В настоящето. И в бъдещето.
На света и на Вселената.
Ние – българите.

НЕБЕСНАТА ВЯРА

Този разказ няма амбицията да е религиозен, нито научен труд. Той е почерпан от паметниците на древността и ,,паметта на поколенията”, както и от трудовете на някои интерпретатори отсам и оттатък Черното море. Целта му е да доведе до най-широк кръг от български читатели едно отдалечено във времето, но съпътстващо и родно и неведнъж спасително познание за слънчевия и жив организъм на световете и човеците.
Иде реч за изначална, древна, чудна и светла космо-хармония. И най-вече за дълбоко изстраданата априорна нравственост на нашите деди, толкова липсваща в съвременния ни свят, разпъван от кризите на светогледа и залутан по кървавите кръстопътища на човещината.
Християнството, ислямът и будизмът се основават на крайния идеализъм и разглеждат Духа като абсолютна ценност, а земния живот – като низше явление. За тези религии всички хора са равни пред Бога. Те противопоставят на реалния живот рай или нирвана, лишени от противоречия, а следователно и от движение. Много преди тях Небесната вяра утвърждава ценността на реалния живот и представлява цялостен мироглед, прадревна философия на духа, която диша между двата крайни мирогледа на идеализма и материализма и е категорична апология на реалния свят. Защото за Небесната вяра истината е в равновесието на противоположностите, а хората, природата и боговете са съизмерими и допълващи се величини. Тя издига идеята за безсмъртието на душата, което се постига не с отшелничество или йога, а с хероизъм и саможертва. Но не в името на ,,Аллаха”, а като награда за преданост към рода. В същото са вярвали и траките. Те не оплаквали своите мъртви царе и герои, а с бойни игри и надбягвания, с буйни коне, златни колесници и веселие ги изпращали в задгробния свят. Защото там те ще получат блаженство и заслужено безсмъртие – за всеки воин на Доброто.
Доброто и Злото. В Небесната вяра тези митически императиви и спътници на човечеството имат по-особени измерения, отколкото в наложената сега адамическа (афро-азиатска) парадигма. Кардинален принцип на Небесната вяра е идеята за всеобщото равновесие като основен закон на битието. То (всеобщото равновесие) се проявява в отношенията между всички неща: светлото и тъмното, активното и пасивното, топлото и студеното, горното и долното, висшето и низшето и пр. В Небесната вяра доброто е запазването на равновесието, а неговото нарушаване е – злото. Злото е именно нарушаването на вселенското равновесие и не води до нищо друго, освен към гибел. Злото е лъжа, проявяваща се във всеки стремеж към творческо действие.
Защото основен закон на всяко творческо действие е различието (разликата, неравенството). За да може да твори, една сила се нуждае от разлика в потенциалите. Затова лъжовното равенство е невъзможно.
Характерно за сакралната българска държава в древността е пряката връзка между Бога и Царя-Жрец, който е проводник и носител на Силата и на Духа. Т. е. низхождението на Божественото на земята ставало чрез посредничеството на Богопомазания и Посветен в религиозните мистерии владетел. Преданията и древните историци разказват, че първите държави са били управлявани от Богове, после от полубогове. Накрая ги заместили хора, но те били задължително помазани с Божието благоволение. Това идва да покаже, че Божественият (Небесният) план е пренесен на земята. В Махабхарата има редове, които разказват, че царят на българите-балхики бил ,,първият от всички земни царе”, който “получил царството си на земята при своето раждане”. Има мнения, че хилядолетната устойчивост на българския етноним и народа ни се дължи на монархическата традиция, произлизаща от древната религия на българите. Хилядолетия начело на държавата и на нейните поданици е стоял Канасюбиги - ,,От Бога поставен”, който задължително бил от царски род и бил вихтун –,,предопределен”. Властта се предавала по наследство, защото канасюбиги и наследниците му притежавали Оренда-,,Божествена енергия”. Владетелят бил Върховен Господар и Жрец. Той стоял начело на четирите съсловия – колобрите (жреците), боилите (висшата аристокрация), багаините (средното войнство) и обикновените българи. Вместо лъжовно равенство, е имало справедливост – в държавата никога не са били прилагани робство и феодална зависимост, всички били свободни хора, носели оръжие и участвали във войската. Завладените народи били преселвани по границите на саракта, за да изберат свободно своята съдба. Византийски историци пишат, че българите почитали ,,справедливостта и законността” и ,,градовете и народите се присъединявали към тях доброволно”. Българските титли и звания са пряко производни от ,,Бог” – от староб. ,,Бага” и санскр. ,,Бхага”: ,,ичиргу багаин”, ,,багатур багаин”, ,,юк багаин” и пр.
Божието царство и Небесната йерархия били вградени в структурата на държавната, военна администрация и в семействеността на българите, начело с Владетеля-Божи пратеник на земята.
Древната българска държавна, военна и семейна йерархия хилядолетия копирала Небесната. Имало е хармония и ред, които толкова липсват на съвременните българи…



Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 604107

Кой е тук

В момента има 17 посетителя в сайта

Модул за търсене

You are here: НАЧАЛО