НОВИНИ ОТ РУМЕН СПАСОВ - ПРЕЗИДЕНТ НА МБФ "ХАН КУБРАТ"

Печат
AddThis Social Bookmark Button

Скъпи приятели, неприятели и просто наблюдатели, позволявам си да внеса още светлина относно Събора и строителството на мемориалния комплекс в чест на великия обединител на старите българи кан Кубрат.

С две думи - и тази година нищо ново под слънцето. Както си имаше противници за събора и за строителството на мемориалния комплекс през 2012, така си ги има и сега. Но на друго, по-високо – държавно ниво. Като непосредствен участник и главен «виновник», аз се чувствам задължен да отбележа някои по-важни и поучителни факти и събития, които трябва да се знаят от всички.

Известно е, че на 16-ти септемри в Мала Перешчепина, Украйна се състоя вторият Всебългарски събор-поклонение “КЪМ ЗАВЕТА – КУБРАТ 105”, както и през 2012 г. по инициатива на Международния благотворителен фонд (МБФ) “Хан Кубрат”, създаден през 2008 г. с единствената задача да построи Мемориалния комплекс в чест на Кан Кубрат

Този път събитието мина под знака на 105 годишнината от откриването на съкровището и гроба на Великия Кубрат и като продължение на усилията за изграждане на Мемориален комплекс.

За целта в началото на годината в София бе създаден Международен организационен комитет (МОК). И тази година в инициативата и в трудната организация за поклонението се включиха редица български обществени организации и сдружения от България и Украйна, такива като НАПОС, Отечествен съюз, Сдружение Велика Болгария, Киевска общност на татарите, Български център «Просветление» и пр. Родолюбивата инициатива прегърнаха и застанаха зад нея над 40 членове на МОК- уважавани политици, обществени деятели, учени, журналисти и граждани от България и Украйна. Полтавската и Новосанжарската администрации също потвърдиха заинтересоваността си от продължаване на действията по изграждането на комплекса и провеждането на Събора. Те също така потвърдиха и готовността си да съдействат.

Инициативата бе подкрепена и от г-н Красимир Богданов-зам-председател на комисията по външна политика и член на комисията по култура и медии в 44-то НС. Подкрепени бяхме от братята Кубрат и Тервел Пулеви и от други известни българи. БТА стана наш медиен партньор, други медии в страната и чужбина отразиха и подкрепиха дейността на МОК, а над 60 общини дариха по-голяма или по-малка сума. Стотици български граждани се включиха в дарителската кампания. В инициативата се включи и Фондация «Въздигане», която е построила паметника на Кан Алцек в Италия и е готова да построи безвъзмездно величествен паметник на Кан Кубрат и синовете му в Мала Перешчепина.

По всичко личи, че мечтата на много българи да видят построен мемориалния комплекс в чест на Великият Кубрат е на път да бъде осъществена. Но това изглежда, че не се харесва на някои хора и сили.

Този път за отбелязване е двойственото, изчаквателно и в крайна сметка деструктивно поведение на българските държавни институции, начело с Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) в лицето на нейния председател и особено на посланика на Република България в Украйна г-н Красимир Минчев. Имахме покана за среща с вице-премиера г-н Валери Симеонов, но и тя бе отложена и неосъществена. И писмото до българското Президенство остана без отговор.  

По-рано през годината в края на юни една група от Международния организационен комитет (МОК): в мое лице като председател, на г-жа Патриция Кирилова-зам-председател на МОК и г-н Д. Дамяновски като заместник председател посетихме председателя на ДАБЧ в София и получихме неговото устно уверение за пълната подкрепа от страна на държавната агенция за предстоящото събитие. Обаче най-изненадващо в самото навечерие чрез различни действия и телефонни обаждания на служители от агенцията от името на същия този неин председател се оказа, че обявяваното от МОК на пресконференцията на 4.07 2017 в БТА и в медиите на обещаната “подкрепа” е квалифицирано като “разпространение на дезинформация”. От този неочакван обрат в поведението на държавните служители ставаше ясно, че или “някой се е обадил” и бог знае какво е наговорил и въобще, че задкулисно се “работи” с цел да се бойкотира родолюбивото начинание. Или в крайна сметка, че така са наредили “отгоре”.

Но аз съм твърдо убеден, че най-интересното в случая се оказа поведението на официалния представител на българската държава в Украйна посланик Кр. Минчев.  

 

«Обръщам се към всички родолюбиви българи с призив да засвидетелстваме своето преклонение и отговорност пред делата на великия български владетел Кан Кубрат, като подкрепим, всеки според своите сили и възможности, усилията на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» (http://www.kubrat.in.ua ) за изграждането на Мемориалния комплекс «Кан Кубрат» на територията на украинското село Мала Перешчепина, Полтавска област.»

 

Това е откъс от «Призив към всички родолюбиви българи» от 20 февруари 2013 г. (след събора-поклонение през 2012), отправен в електронните медии и подписан от новоназначения тогава посланик Красимир Минчев, с държавен печат върху бланка «ПОСОЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В УКРАЙНА» и с Герб на Р България.

Съвсем изненадващо в самото навечерие на събитието през месец септември т.г. г-н посланик Минчев ми се обади по телефона и лично ме заплаши, че ще ме “даде под съд”, ако не “изтрия” от интернет-пространството въпросния негов “призив”, който вече бил имал давност. Незнайно какво бе разгневило г-н Миччев, че от «държавническата» му позиция на посланик да стане ясно, че той – т.е.българската държава, вече не подкрепя събора и действията на Румен Спасов, които се оказват, според Минчев, меко казано «престъпни». За да има мир, аз изтрих поста си, в който бях цитирал въпросния «Призив». Но какво бе удивлението ми, когато след събора разбрах, че и г-н Минчев е изтрил неговия, за да заличи следите си. Така той просто нанесе удар и се скри!!! И ме остави и досега да се питам, дали такова поведение е достойно за един държавник, посланик и офицер от Българската армия? Какво бе накарало посланик Минчев да се обърне на 180 градуса и буквално няколко дни преди събора да възненавиди провеждането на събора-честване и поклонението в Мала Перещепина през 2017 година? Дали беше принуден да провежда някаква нова държавна политическа линия по нареждане “отгоре”, която го задължаваше да разединява българите по света и особено българите, живеещи в Украйна и да спре строителството на комплекса?

Сега се питам, какво ли му пречеше да мобилизира държавата и всички българи в Украйна и да построи комплекса през 5-те години, докато МБФ «Хан Кубрат» бездействаше? И си отговарям, че това бездействие всъщност напълно е устройвало някои «доброжелатели», а очевидно и него, които можеха спокойно да си провеждат и осребряват «оригиналните» (техните си) събори, без да имат и намерение да продължат строителството на комплекса. Или пък ставаше дума за нещо съвсем друго – аз не знам.

Но нека му припомня срещата ни в посолството на РБългария през пролетта на 2016, буквално няколко дни след излизането ми от украинските затвори, където прекарах две години заради неволно извършено от мен тежко транспортно произшествие. В присъствието на половината членове на МБФ «Хан Кубрат» и на напълно непознат за тях и мен украински бизнесмен от български произход, излязъл от задкулисието, който по всяка вероятност трябваше (по нечий замисъл) да оглави МБ Фонд, г-н посланикът ни убеждаваше да се “откажа” доброволно от председателското място в МБФ “Хан Кубрат”, защото «някои хора» (неизвестно кои) не били доволни от извършеното от нас по изграждането на мемориалния комплекс. В този състав, на Фонда му било “отминало времето” и нямало място за “частни лица”. Ако съм се откажел от «апетитния пост» и заедно с всички членове на фонда отстъпим място на обществени организации (неизвестно кои и какви), тогава щяло да има подобаващо финансиране и комплекса щял да бъде построен. И съответно двете хиляди евро, които г-н Минчев беше обещал, за да закрием остатъка от дълга към полтавския строител от 2012 г., така и не стигнаха до този добронамерен човек. Защото целият дълг беше от 7000 евро, а 5000 бяхме вече покрили, т.е. Фондът не беше бездействал. Но кой в днешно време плаща чужди сметки!!! Само ще добавя, че в крайна сметка останалите 2000 евро също бяха платени и целият дълг към строителя закрит, благодарение на МОК и ние българите от България вече можем да посещаваме с чисто лице това свято място. Но какво излизаше? Докато аз съм излежавал присъдата в затвора, без да знам дали ще изляза жив от там, имайки предвид възрастта и здравословното ми състояние и мислейки как да платя въпросния дълг, посланик Минчев е кроял планове как да елиминира не само мен, но и останалите членове, създатели на МБ Фонд "Хан Кубрат" и да предостави това родолюбиво дело в ръцете на някакви други хора. Като хитроумно се манипулират факти и събития, за да излезе, че аз и моите колеги от Фонда сме причината да не бъде построен мемориалния комплекс!!!

След като ние, разбира се, не се съгласихме с «предложението» му, г-н Минчев каза, че ще бъде създадено ново дружество. И ето, че през есента то вече е факт. Кръстено «Кан Кубрат», това ново дружество започва да строи храм в селото Мала Перешчепина. Това само по себе си е чудесно. Но по същество води отново до разединение и интриги, както и до разкоцентриране на усилията и насочване на финанси в нечия полза. Питам се, не можа ли г-н Минчев с авторитета си и с влиянието, което има като посланик да предотврати този разнобой, за да се обединят усилията и въпросният храм да се строи в рамките на планирания още през 2012 г. Мемориален комплекс, за което той тогава така горещо призоваваше? Случайни ли са тези действия на г-н Минчев или не? И в чия полза в крайна сметка са?

Но както казва народа «Всяко зло, за добро». Като погледнем нещата от «добрата» страна, на мястото на предвидената от проекта за Мемориалния комплекс църква, ще построим монумент с Кан Кубрат на кон и петте му сина, което заедно с бъдещия храм в чест на св. Иван Рилски в селото, в близко бъдеще ще превърне с. Мала Перещепина наистина всвято място за всеки българин.

Признавам, че още тогава ми мина през ума, че по стар български обичай някой иска да яхне стореното дотук от МБФ “Хан Кубрат” с Полтавската областна администрация, Новосанжарската районна администрация и от предишния български посланик в Украйна г-н Владимиров и съмишлениците и че едва ли държавните институции в България са в течение на всичко това.

Неотдавна дори се натъкнах на едно «художествено» проведение в тая насока. Но това е тема, която ще разгледаме, когато му дойде времето. https://ok.ru/video/12298356039

От друга страна искам да отбележа, че разломът сред многобройната българска общност и земляческите организации в Украйна е процес, който има голяма давност и така да се каже, представлява “заварено положение” за мен и още повече за посланик Минчев. Имах достатъчно добра възможност да се убедя в този факт, живеейки и работейки от години в Киев и в братската украинска страна. Там просто си има традиция в организирането и провеждането на събори, поклонения или просто на родолюбиви екскурзии до Мала Перешчепина от местните българи. Но нали именно с цел обединение за изпълнение на общата цел-построяването на Мемориален комплекс МБФ “Хан Кубрат”, Полтавската Областна администрация, Новосанжарската районна администрация, Посолството на РБългария и някои членове на Асоциацията на българите по света (АБС) в лицето на г-н Юрий Граматик и г-н Иван Момчев (останалите по-скоро пречеха, отколкото помагаха) се захванахме ръка за ръка и организирахме през 2012 г. не местен и локален “украински”, а международен събор-честване на 100 години от откриването на гроба на великия обединител на българите и възстановител на Старата Велика България Кан Кубрат. Трябва да отдадем заслуженото уважение и почит на г-н Юрий Граматик, президент на Конгреса на българите в Украйна, за всеотдайната му работа в полза на родолюбивото начинание. Вложените усилия от негова страна и солидната сума (по моя преценка около 12000 дол., но само той си знае колко). Това и до ден днешен си остава най-голямото вложение, което се оказа решаващо за успеха на Събора през 2012 г. и за поставянето на началото на строителството на Комплекса. И без съмнение най-голямата заслуга за поставянето на началото на строежа на Комплекса има г-н Димитър Христов, вице-президент на МБФ «Хан Кубрат», който в продъжение на две години решаваше въпросите, свързани с юридическото оформяне на територията. И благодарение на авторитета на г-н Христов пред местния строител Герасименко Владимир Владимирович, цялата българска общественост получи на кредит облагородена територията около паметника. Обявихме събитието за международна инициатива и започнахме действия за изграждане на мемориален комплекс. Но тогава и като съинициатор, и като своеобразен домакин, и като ценен и специален помощник в начинанието пълноценно участваше тогавашния български посланик и официален представител на българската държава в Киев г-н Димитър Владимиров. И въпреки, че беше в края на мандата си, той делегира постоянен представител от посолството на всички наши заседания, благодарение на което и г-н Минчев, новоназначен тогава посланик, беше в течение на проблемите, свързани с утвърждаването на новият проект на паметника (общоизвестна личност от Одеса твърди, че тя е дала генералната идея), организирането на Събора и набирането на средства. В интерес на истината г-н Минчев тогава неколкократно дари лични средства и организира дипломатите от посолството да дарят също. За сведение посетете www.kubrat.in.ua . На международния събор-честване през 2012 г. дойдоха един зам. председател на българския парламент г-н Павел Шопов и редица представители на тогавашните парламентарни групи в Народното събрание на Република България, представител на ДАБЧ и новоназначеният посланик г-н Минчев. Ръководствата на Полтавската област и Новосанжарския район, без които беше невъзможно да се направи каквото и да било също взеха дейно участие. Присъстваха и участваха българи, живеещи в много държави по света, както и множество представителни групи, фолклорни състави на двете основни организации на българите от Украйна-Асоциацията българите в Украйна и Конгреса на българите в Украйна. На събитието присъства и произнесе разпалено слово известният български археолог проф. Николай Овчаров. В Събора участваха над 3000 души. За сведение през 2017 г. в Мала Перешчепина дойдоха само неколцина представители на българската общност от района на Запорожие, които не се побояха от «предупреждението» на посланика. Лично знам за 100-на българи, живеещи в Украйна, които се «въздържаха» да присъстват на знаменателното събитие. Над 120 души дойдоха от България като половината бяха артисти. Имаше и представителна група на волжките българи в Украйна. Но нямаше и помен от организирано, както през 2012 г., масово присъствие на представителства на многобройното бесарабско българско население от Украйна.

Ако това не е организиран бойкот, тогава какво е? И защо сега г-н Минчев в качеството си на посланик и официален представител в Украйна на същата тази българска държава, която се ръководи от същото парламентарно мнозинство и дори от същия министър председател, както през 2012 г., загърби и смея да кажа, дори бойкотира това дълбоко родолюбиво начинание? И защо г-н Минчев изведнъж затолерира и взе страната само на една или максимум на две местни украински организации, които отдавна работят и съществуват в конфликт на интереси с другите свои български събратя и посестрими в Украйна?

Откровено казано, аз не вярвам това да става със знанието на определящите съвременната държавна политика фактори в България. По-скоро е поредният самонадеян и опасно разделителен клин по принципа «разделяй и владей», зад който най-вероятно се крият обидно дребнави и користни интерес. При това - отново на много висока цена. И бих добавил от практиката, че ако не можеш да яхнеш нещо добро, направи всичко възможно да го осуетиш.

Но слава Богу, както винаги, всичко това се вижда и знае и остава да чуем тежката дума на съответните държавни органи.