КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

"КИЕВ" - Страница 2

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
"КИЕВ"
Страница 2
Всички страници

Ако трябва да сме обективни, следна да отбележим, че „Сказанието” се оказва по-добре информирано от цялата руска летописна книжнина и колкото и предубедени да са съвременните историци, не намирам нищо логично в това, то да бъде отхвърляно и заклеймявано без дори и да се направи опит за проверка. Лично аз смятам, че е по- естествено човек да провери доколко предлаганата информация е достоверна и да проследи докъде би го отвела тя – до някакъв явен абсурд или пък напротив, до нови перспективи пред изследването и тогава да определя мнението си.

Това е, което ни дава „Сказанието”. А сега да проверим, докъде ще ни отведат и летописите „Джагфар тарихи”. Тук темата също се обсъжда накратко и почти повтаря казаното в „Сказанието”, но картината става по-пълна и завършена. И по-важното – тя се разглежда като елемент от веригата събития българска история, за която знаем нещо малко, но все пак знаем.

През 618 г. аварският хакан обвинил своя васал – българския балтавар Албури – бащата на Кубрат и на Шамбат, че е допуснал нападение на антите срещу аварите, повикал го и го убил. Тогава властта в Кара-Булгар поел Бу-Юрган - по-големият брат на убития Албури, тъй като синовете му били още непълнолетни. И първото нещо, което предприел Бу-Юрган (Органа) било да вземе младия Кубрат и двамата да отидат на преговори с императора в Константинопол. Тук те сключили съюз, който се оказал от изключително значение за двете страни, но не само за тях, а също за бъдещата съдба на Аварския каганат и за народите на цяла Източна и Централна Европа. Две години по-късно, когато Кубрат взел властта, той вече имал план и знаел какво да прави.

Като начало той изпратил брат си Шамбат да издигне крепост по границата на земите му с Авария. За целта избрали хълмовете Куянтау край бреговете на Днепър, на мястото на аула Аскал. Това според сборника станало през 620 г., след което последвала нова заповед на Кубрат – Шамбат да събере мощна войска и да нападне от североизток аварите. Шамбат водел със себе си дружина от българи, анти и саклани-руси, а тук към него се присъединили много местни славяни, а също и хонтурчи-башкири. С така нарасналата си армия той започнал чести набези срещу мощния Аварски каганат, като успехите му привлекли допълнително много литовци, поляци и новгородци. С тези сили Шамбат навлязъл дълбоко навътре в каганата и завладял обширни територии по северните му покрайнини. Заслепен от успеха, в 623 г. той провъзгласил освободените територии за самостоятелна държава като я нарекъл Дулоба по името на династията Дуло. Тя обаче просъществувала едва 33 години, докато франките го принудили да отстъпи. Тогава той се завърнал в бащината родина, Кубрат му простил и го назначил за управител (губернатор) на Киев/7/.

Естествено, с това не приключва историята нито на Шамбат, нито на т.нар. Кара Булгар, но засега ще спрем дотук, тъй като за интересуваща ни тема това е достатъчно. Достатъчно ни е за да се уверим, че данните от летописите и „Сказанието” се схождат: и на двете места Шамбат е представен за основател на Киев, и според двете Шамбат и Кий са един и същ образ, като се пояснява, че Шамбат е неговото име, а Кий – прозвището му. И на двете се говори за държавата му Дулоба. Тъй легендарният княз на поляните се оказва българския Шамбат. А за самите поляни разбираме, че това са алани, наричани още саклани.

Тук ние няма подробно да се занимаваме с държавата на Шамбат – т.нар. Дулоба и дори няма да търсим отговора на въпроса, що за държава е това и изобщо, дали е държава. Ако изходим само от кратките съобщения във волжко-българската книжнина и допуснем, че все пак такава е съществувала можем поне да обрисуваме нейния профил. В хронологичен план тя трябва да е възникнала някъде през първата половина на VІІ в. и да е просъществувала сравнително кратко време, което да се вмества в рамките на един човешки живот. Колкото до географските й параметри, първоначално трябва да е възникнала някъде северно от Киев, вероятно на територията, заемана от дулебите, да е граничела с Аварския каганат в североизточната му част. А от казаното, че армията му след първите победи започнала да привлича множество северняци, т.е. литовци, поляци и галиджийц или новгородци, вероятно и варяги и, че той покорил аварите, можем да съдим, че след възникването си Дулоба е отцепила значителни територии от северните предели на каганата. Освен всичко това хипотетичната Дулоба трябва да отговаря и на условието, да достига до Дунава и дори да включва значителни дунавски територии, съдейки от казаното в „Сказанието”, че тя била на Сула, т.е. на Дунав, както и от преданията за Кий, че е основал град на Дунава.

Това са предполагаемите хронографски и топографски контури на Дулоба - хипотетичната страна на Шамбат-Кий. И след като сме ги уточнили, струва си да се обърнем към историята и да потърсим известно ли й е подобно държавно образувание.

Специалистите по средновековна история на Европа няма особено да се затруднят да припознаят в описаната по-горе държава на Шамбат известната държава Само, знанията за която са достигнали до нас благодарение Хрониката на Фредегарий схолостик (Х в.). Тя водела наименованието си по това на своя създател Само, представян или за славянски княз, или за франкски търговец, оглавил въстанието на местните славяни срещу аварите. Тя възникнала в 623 г. или на 14-тата година от царуването на крал Хлотар, по твърденията на Фредигарий, и просъществувала едва 35 години в периода 623-658 г. като се смята, че се разпаднала веднага след неговата смърт. Била разположена в Централна Европа и заемала територии, заселени със словаци, моравци, чехи, лужицки сърби, словени и хървати. От същата хроника научаваме и годината, когато крал Дагоберт І напада столицата на Само - Вогастисбург и търпи поражение – 631 г./8/. Т.е. държавата на Само, подобно на тази на Шамбат включва редица славянски народи, като се оказва, че двете държави възникват приблизително по едно и също време и имат почти еднакво по продължителността си съществуване. Но това, което се твърди за Дулоба, че била разположена на р.Дунав, за държавата на Само е очевидно, особено ако се запознаете с картата на границите й, тъй както са посочени те в статията „Славяне” на БСЭ /9/. Забележете и сходството в имената: Само и Шамбат. Нима не е очевидно, още повече, след като знаем, че Шамбат е съставно име, в което наставката БАТ е титла и тогава самото име би следвало да е Шам, Шамо или нещо подобно. Помислете върху това сходство, но и по въпроса, познавате ли подобни имена сред славяни и франки? По-характерни са те за семити и хунобългари и не случайно някога пустинята Гоби дедите ни са наричали с името Шам.

Тук няма да се занимаваме с държавите Дулоба и Само, нито с географските проблеми, които повдигат те. Това е извън нашата тема. Споменаваме ги единствено в стремежа си да разширим кръга на познанията си около образа на основателя на Киев. Както вече установихме в славянската митология той е известен с името Кий. За дедите ни това е Шамбат – по-малкият брат на Кубрат, докато европейската история говори за Само. Следователно това не е толкова неизвестен образ, както обикновено се мисли, след като свидетелствата за него черпим от три независими канала: славянски, старобългарски и европейски. И за трите той е създател на самостоятелна държава, която е имала излаз на Дунав. И за трите тази държава е повече легендарна, краткотрайна и имагинерна, отколкото нещо реално, без това да й пречи да са исторически реалности и Кий-Шамбат-Само, и неговата държава. Затова не бива да се учудваме, когато следи от името му, под формата на топоними откриваме навред, вгледаме ли се в територията на легендарната Дулоба-Само. Тогава бихме установили, че освен известният ни Киев – столицата на Украйна, съществува и втори град със същото име само, че в Чешка Моравия. На територията на бивша Панония срещаме градовете Шомодсоб, Шомодвар, Шюмег, Сомбор и Сомбатхей в името на последния, от които не е трудно да се види това на Шамбат. В Западна Украйна попадаме на Самбор и Самбек. А в името на полския град Шамотули разчитаме освен името на Шамо-Само, но и това на родовата династия Дуло. Така дори и без ни най-малко да подозираме, не някой друг, а обикновените хора са запазили спомена за името на Кий-Шамбат-Само. Редно е и историците да организират своите познания върху образа на този, направил толкова много за славянската кауза владетел – Шамбат – братът на българския кан Кубрат. Можем само да съжаляваме за липсата на интерес по въпроса и воля за решаването му. Защото още Г.С.Раковски е бил наясно и е записал като бележка в една от разработките си: „Дагоберт І избил 10000 семейства българи забегнали в царството му и воювал с българина Само, който бил обединил българите под властта си.” /с.10/. Не само българските историци дължат обаче необходимото внимание на Шамбат. Дължи му го целият славянски свят. И свидетелствата за това намираме в „Сказаниета”, където четем:

1316
С Шамбат дошли в Бащу безчет              С Шамбатом
улчи – народ все горд, напет.               Пришло в Башту
Те в крепостта заемат стан,                  Неизчислимое множество
за да я пазят в мир и бран.                    Народа ульчиев.

1317
И ето, смесили се там                           Смешались здесь
със руси – племе от Саклан                   С сакланским племенем русов
и тъй сродили род със род -                  В один народ
все храбри руси – нов народ.                Храбрых ресов.

1318
И тези руси – стар и млад -                   Любили русы
прекланяли се пред Шамбат.                 Шамбата.
Обичали го с порив горд,                      Поклонялись эму.
почитали го като бог.                           Как богу.

1319
Нарекли своя град Бащу                        Назвали город Башту
на прякора му – Кий. Затуй                   Его прозвищем Кий,
Бащу пък , крепост в тоя град.              А крепость Башту –
нарекли с името Шамбат.                      Его именем Шамбат.

1320
Дори издигнали били                           Поставили даже
те идол с четири глави                        В честь него
На Кий, на тримата му сина.                 Идоле с четырьмя головами
скрепени на една върлина.                  Одна – его и три – его сыновей.
/11/

Време е да поразбудим избледнелия спомен за Шамбат-Кий-Само.
Всички ние му дължим това.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:
1. Большая советская энциклопедия (БСЭ), Москва, Третье издание, Киев, Т.12.с.85-86; БСЭ, Киевска Рус, Т.12, с.93-96.
2. Повесть временных лет, В: Дылевский, Н. М., Сборник древнерусских текстов ХІ – ХVІІІ в., М., 1982, с.158-173; БСЭ, Кий, Щек и Хорив, Т.12, с.104.
3. Кудрицкого В. А., КИЕВ, Енциклопедический справочник, К., 1982, с.530; Хърст – Стойчев Д., 3 хипотези за историята на земите северно и южно от река Дунав 165-1018 г., Русе, 2006, с.52.
4. Бащу Микаил, Сказание за дъщерята на хана, С., 1997, куплети 1312-1313,1319.
5. Нурутдинов Ф. Речник. – В: Сказание за дъщерята на хана, С., 1997, с.156,157,158.
6. Багрянородны Константин, Об управлении империей, М., 1989, с.44-49.
7. Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Ориенбург, 1993, Т.І, с.16-17.
8. Йонов, М, Н. Йорданов, Христоматия по история на средните векове, С., 1975, Част 1, с.188-189; БСЭ, Само, Т.22, с.533.
9. БСЭ, Славяне, Т.23, с.544.
10. Раковски, Г. Съчинения в четири тома, С., 1988, Т.4, с.220-221.
11. Бащу Микаил, Сказание ... , куплети 1316 – 1320.

 

 

 



Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 349858

Кой е тук

В момента има 40 посетителя в сайта

Модул за търсене

You are here: НАЧАЛО