КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

КОИ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
КОИ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ
Страница 2
Всички страници
AddThis Social Bookmark Button

Откъси от бъдеща книга
Автор Иван Момчев

Това са текстове от бъдеща моя книга, по която вече съм започнал да снимам едноименна документална филмова поредица. Частта ,,СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" ми се струва, че най-отговаря. 

 

Всеки народ е божи народ и има мисия

Българската история изобилства с неясноти и загадки, с отричани истини и натрапвани лъжи.

"Огряло ми бяло зори..., 
то не ми било бяло зори,
най ми било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня..."

/Сборник на проф. А. Калоянов/

Небето, Слънцето и слънчевите поколения богове олицетворявали единството на Силата и Духа в древната като света и българите нордическо-евразийска традиция – Тангара итезеле-Небесната вяра.
Пра-пра-древно духовно знание за Божественото равновесие в Слънчевия и жив организъм на природата, световете и човеците – съпътстващо и родно...
Твърди се, че съществува ,,знание, което съпътствува човечеството”. Може ли тази гледна точка да се отнесе към духовната традиция на българите от най-древни времена?
Иде реч за Белия свят на нашите древни предци – Божия свят.
И има ли остатъци от древнобългарска митология и религия в нашия фолклор?
Блясък, епична тъга и дълбок смисъл бликат от чудните предания. За легендарен произход, Божествена връзка и единство на старите българи с Майката-Богиня-Природата.
Далечно ехо звучи в народните ни песни.

Ката вечер щом зорница изгрее
Сърна детенце кърмеше
Като пък месец зайдеше
Сърна му челце близеше...
…Тъй ми детенце израсна,
Голям ми юнак порасна...
...Че го сърната поведе,
На край го гора изведе...
/Из една стара народна песен от Старозагорско/


Според византийския летописец от VІ в. Прокопий Кесарийски в легендите на кутригурите и утигурите пътят при преселението им на запад посочвала една чудна сърна...
А в ,,Именника на българските канове” най-напред царува един екзотичен патриарх, живял 300 години. Името му е – Авитохол. Отбелязва се още, че Авитохол произхожда от древния владетелски род Дуло. В древнокитайските източници Дуло означава ,,родът на бойните коне''...
Според изследователя проф. Петър Добрев в най-стария индоирански език, санскрит, съществуват понятията ,,ави” - дива овца, сърна и ,,токо” - син, потомък. При памирските народи думата ,,афи” означава ,,сърна”, а ,,тъхъл” - ,,син”, ,,потомък”. От което следва, че ,,АВИТОХОЛ” може да се преведе като „син на сър¬ната", „дете на сърната".
Причина и основа в сакралната българска държава била пряката връзка между БОГА и КАНАСЮБИГИ – Цар-Жрец. Синарх, проводник и носител на Силата и Духа – божествената енергия Оренда. От Бога към Кана – и надолу по йерархията...
Необикновен и издигнат народ били древните българи. Те вградили Божието царство в семейството и изграждали държава, начело с Владетеля-Божи пратеник на земята. Българската държавна йерархия хилядолетия копирала Небесната. Българските титли и звания били пряко производни от Бог – ,,Бага” и санскр. ,,Бхага” – Бог: ,,ичиргу багаин”, ,,багатур багаин”, ,,юк багаин” и пр.
В светлата космо-хармония на Небесната си вяра като основен закон на всяко творческо действие дедите ни приемали – различието /разликата, неравенството/. За да твори, една сила се нуждаела от разлика в потенциалите. Неравенството било абсолютно, но равенството – лъжа и илюзия в привидния свят. Едното пораждало и възраждало. Другото израждало и убивало.Всеки стремеж към равенство налагал лъжа върху истината в битието. Той нарушавал и израждал творението, неизбежно водел към гибел и представлявал истинското Зло.
Безсмъртие се постигало със съзидание, преданост и саможертва – всичко в името на Рода.
Традиционната в древността сила на българската държавност, която прадедите ни донесли в Европа, сега се е загубила.
Има ли друг народ, който да се е придвижвал в историята с такава светла мощ на такива огромни разстояния и да не е загубил своето име – прастарото си име „българи"...
Великите български преселения от Изток на Запад в древността далече надхвърляли пътешествията на другите народи. Те донасяли Божествен ред, цивилизация, белокаменни градища и държавност.
И оставяли следи.
Мисия и следи – премълчавани.
Грижливо заличавани от врагове и изрожденци...
В съня си винаги ще чуваме – далечни вихри от станали събития.
С кръвта си вечно ще виждаме – своята горда и премълчавана история.
Както я чуват и виждат – и онемелите, и ослепените. Защото нима има на света друг народ, създал на пет раз¬лични места пет големи държави, носещи все неговото собствено име?

 

БАЛХ
БАЛХАРА
БАКТРИЯ

"Перси, влъхви и българи са едно и също..."
/Среднов. летопис/


Върху картата на съвременен Афганистан може да се прочете името на прадревния град Балх. Според индийски източници там е било сърцето на някогашната голяма и бляскава държава – Балхара.
От незапомнени времена земите край древния Имеон /Имай/, наричан ,,Конската планина”, били цел на алчни интереси и безконечни колониални инвазии. Алчни чужденци и драматични събития кодирали през вековете кървава, но славна историческа съдба за един от най-древните народи на земята – българите.
Държавата, която индийци и араби наричали ,,Балх” и ,,Балхара”, китайците - ,,Бо ло”, а гърците – ,,Бактрия” била най-прочуто царство в древна Азия. Страбон я нарича в I в. пр. Хр. „перлата на Ариана" – земите, обитавани от древните индоирански народи.
Според най-нови изследвания, създателите на тази древна държава били източните ирански народи. А според най-ранните сведения и легенди, отнасящи се към далечния ХІІІ в. пр. Хр., приказните богатства на Балхара вълнували тогавашните египетски фараони.
Древната българска държава се споменава многократно в най-старите индийски източници – „Ведите" и особено в „Махабхарата", датирани между ІІ-ото хилядолетие и Х в. пр. Хр. Тогавашните индийци наричали това царство най-често ,,Балх” и ,,Бахл”, по името на него¬вата столица – Балх /белия град/. А народът на Балх те наричали „балхи", „болхи" – „бахлики" и ,,болхики”.
Пак според Петър Добрев индийският епос отразява времената, когато могъщите и просветени царе на Балхара били сред най-прочу¬тите на север от Индия. Те участвали в обединението на царете на Ария. Именно този период на Балхара, до VI в. пр. Хр. е отразен в „Махабхарата".
„Царете на Ария, – пише в „Махабхарата" – верни на своята цел, сигурни в своето знание, познавачи на „Ведите", изкъпаха душите си в светлия ручей на „Упанишадите". Царете с цялото им дължимо достойнство и благолепие и вървейки заедно като един, изпълниха всички високи церемонии за своето обединяване, Бхарата!... Това бе царят на Бахлика /Балх/, който докара колесница, цялата в злато и Судакшина я запрегна с бели коне от Балх /санскр. Balhi/... Хвалете царя балхика-дарада – първия от всички земни царе, който получи царството си на земята при своето раждане...”.

Върху най-стари арменски карти името ,,Булх» е нанесено в полите на Западен Памир и Северен Хиндукуш – точно там, където според индийските се намирал древният Балх и народът с име ,,болхи” и ,,балхики”.
В препис на „Шах-наме" от Фирдоуси, открит от един англичанин в Афганистан, се казва, че царството ,,Булгхар” се намирало край източните граници на Персия – точно там, където се намирала древната държава Балхара /Бактрия-от гр./.
Според Петър Добрев китайците наричали столицата Балх ,,Бо Ти» и ,,Бо Ло». Първото произлизало от гръцкото ,,Бактра», а второ¬то – от собственото му име Балх. Те описвали древния Балх като огромно градище – обиколката му надхвърляла 80 ли /над 24 км/.
Столицата на Балхара /Бактрия-от гр./, древният Балх /Бактра-от гр./, бил огромен, живописен, здраво укрепен и приказно богат град. Останките му съществуват и до днес в северен Афганистан, на юг от Амударя, в прочутия навремето Балхски оазис.
Балхският оазис се намирал в равното, напоявано още в древността от безброй канали поле. Открай време тук процъфтявали земеделието и градинарството. Има сведения, че наоколо планините изобилствали с минерали, а край реките можело да се открие напр. ценният лазурит.
На изток, в полите и предпланините на Хиндокуш зеленеели пасища, където някога се отглеждала най-прочутата в древността порода – легендарните Балхски коне /Акал теку – Небесен кон/.
За Балх още казвали, че е ,,град на градовете” и ,,град на хилядата царе”. Гърците нарекли Балхара „Страна на хилядата градове".
Някогашната Балхара притежавала най-старата и развита градска мрежа в Древния изток. Обясним е из¬разът „Страна на хилядата градове", след като само в една долина от около 50 км. /Сурхан даря/ по сведения на археолозите се наброяват повече от 100 старинни крепости и градове.
Според преданието, около VІІ-VІ в. пр. Хр. в Балх живял синът на местен търговец на коне. Вероятно неслучайно именно тук младият Заратущра станал велик реформатор на старата религия.
За първи път в ,,царствения Балх” космическата битка между Доброто и Злото била привнесена в човешката душа. Човекът станал духовна част от Всемира. Именно първо в Балх се утвърдило учението на зороастризма и там били построени първите храмове на огъня.
Според някои изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) били написани на бактрийски /балхски/ език. В 21-вата кн. Вендидат, гл. I върховният зороастрийски бог Ахура-Мазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които и Бактрия /Балхара/, която нарича: ,,Бахдим срирам ередво драфшам”/Прекрасна, с високо вдигнати знамена/"
Около 327 г. пр. Хр. Александър Македонски завладял древна Ариана /дн. Герат/ и се насочил към плани¬ната Паропамиз (дн. Хиндукуш), а през нея – в Балхара /Бактрия-от гр./. Но там бил спрян.
По време на знаменития си поход към Индия великият син на наетия от уплашените от персите гръцки полиси, Филип Македонски, се сблъскал със сериозен проблем. Александър не успял да превземе богатата българска столица Балх, наричана от персите още ,,Зариаспа”, т.е. ,,градът на златните коне“. Алек¬сандър завладял наричания от гърците Аорнус, а от местните – ,,Варну». Този град бил втори по големи¬на. Руините му и до днес личат в областта Балх в Сев. Афганистан, недалеч от гр. Хулм. Но столицата Балх оставала непревзета. Но завоевателят побързал да се ожени за местната принцеса Роксана или Рошана – името се среща в тези райони и днес. Вероятно за да узакони с династичен брак въжделенията си за власт над Азия.
Тогавашните българи притежавали древни знания и култура, които респектирали гърци и македони. Опитът на Александър да приобщи със сила древната държава към младата си гръко-македонска империя се натъкнал на непреодолими проблеми.
В най-старата ар¬менска книжнина се споменава „царствения Балх" като „майката на всички градове". От Балх про¬излезли могъщи царски династии – Арменските Аршакиди, Партянските царе и др.
Появявилите се там през VIII век араби твърдели, че от Балх били произлезли египетските фараони, а от съседния Серахс – техните везири.
Според един арабски книжовник от ІХ в., Балх бил един от най-големите градове на света. Стените му били толкова високи, че когато вятърът отвял едно знаме, то отлетяло на няколко фарса-ха /десетки километри/.
Но след много векове на разцвет и натежала цивилизация върху старото българско царство връхлетели прогонените от Китай многобройни диви племена. Стоварили се върху българите фатално и по-смъртоносно от тибетска лавина.
Потънала в кръв, приказната Балхара изживявала своите последни мигове...
Атакувано от всички страни, най-старото царство на нашите прадеди-белокожите арии се съпротивлявало и на хански Китай, подкрепян от неговите свирепи съюзници – монголи и тюркски хуни от изток; и на индийските Гупти от юг; и на персийските Шапури от югозапад.
За онези съдбовни времена арменски източници разказват, че из всички древни царства край планината Имеон препускали нови племена. Сред тях едва се срещали българите и другите стари народи.
Векове наред поробителите продавали по робските пазари най-красивите български младежи.
,,Робини карат от Булгар!
Ах, мой език! – Защо пресъхваш
Пред тази дивна красота!»
/Насири Хусрау/

Поетът свидетелства за българските страдания чак през Х век:
,,Красиви сте, макар и роби,
о, вие, хора от Булгар!
Сърцето ми от мъка стене!
Душата ми изгаря в жар!”

Така прадревният народ на Балхара се изправил пред своята историческа мисия – да цивилизова нови земи.
И конниците полетели на запад, носейки в сърцата си своята свещена Мадара, което значи ,,родина”...

 



Bulgarian English Macedonian Romanian Russian Ukrainian

ОРГАНИЗАТОРИ "КУБРАТ- 105" 2017:

Банер
Банер
Банер
Банер

Кратки новини

ПОСТЪПИЛИ ДАРЕНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012-2014

 

25 юни 2014 г.

Постъпиха 1'000 лева от Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» (България).

 


 

19 май 2014 г.

Постъпиха 2'000 лева от «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

 


 

10 март 2014 г.

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
«Пристанище Бургас» ЕАД дари 2'000 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 2'000 лева от  «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

port-burgas.bg/

      

 

 
ДП «Транспортно строителство и възстановяване» дарява 1’000 лева за изграждането на Мемориала

Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» на свое заседание на УС на 26.03.2014г., протокол №193 взе решение да бъде отпусната финансова помощ в размер 1'000 лева за подпомагане изграждането на мемориален комплекс «Хан Кубрат» на територията на украинското село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна.

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ ДП «Транспортно строителство и възстановяване»
София 1271, ул. «Кирил Благоев» №14
тел. +359 2 938 26 82
www.tsv-bg.com

 
650 евро и 1’900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
Община Каспичан дари 138 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 138 евро от Община Каспичан (България).

www.kaspichan.org/

 
Община Мездра дари 1'000 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 1'000 евро от Община Мездра (България).

        

                  mezdra.bg/

 
Община Смядово дари 200 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 200 лева от Община Смядово (България).

            smyadovo.bg/

 
Общинският съвет в Мездра дарява 1’000 евро за изграждането на Мемориала

Общинският съвет в Мездра подкрепи призива на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» за даряване на средства за изграждането на Мемориален комплекс край село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна. Това стана на ноемврийската сесия на местния парламент, на която бе решено общината да отпусне за реализиране на родолюбивата инициатива левовата равностойност на 1’000 евро. Предложението е на председателя на местния парламент инж. Делян Дамяновски.

mezdra.bg/

 
Дарител преведе на сметката 250 евро

Постъпиха 250 евро от г-н Стоян Найденов (гp. Бургас, България).

 
Община Пловдив дари 770 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 770 евро от Община Пловдив (България).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от г-н Петър Бакоев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-н Георги Цанков (г. Киев, Украйна).
Плащането беше направено с банкова карта с помощта на сайта.

 
700 евро от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 700 евро от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

г-н Красимир Минчев - 200 евро Посланик на Р България в Украйна г-н Красимир Минчев
г-н Пламен Бунзин - 100 евро Пълномощен министър в Посолството на Р България в Украйна
г-н Звездомир Пенков - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Петър Танев - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Павел Страхилов - 100 евро Търговски съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Илия Веселински - 100 евро - охрана в Посолството на Р България в Украйна

 
Дарител преведе на сметката 10’000 гривни

Постъпиха 10'000 украински гривни от г-н Иван Плачков (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 25’000 гривни

Постъпиха 25’000 украински гривни от г-н Виктор Нотевски, почетен консул на Република България в Украина (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 евро

Постъпиха 500 евро от г-н Асен Ташев (България).

 
Дарител преведе на сметката 2’500 щатски долара

Постъпиха 2’500 щатски долара от г-н Димитър Георгиев, почетен консул на Украина в България (г. Пловдив, България).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-жа Румяна Върбанова, сътрудник в Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1'000 украински гривни от г-н Сергей Кристев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от Първия секретар на Посолството на Р България в Украйна, ръководителя на консулска служба г-н Христо Недев (г. Киев, Украйна).

Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 604182

Кой е тук

В момента има 24 посетителя в сайта

Модул за търсене

You are here: БЛОГ / статии, мнения и др. без цензура / КОИ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ