КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

КОИ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ - Страница 2

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
КОИ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ
Страница 2
Всички страници

СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

"...Че го сърната поведе,
На край го гора изведе.
Наеха поле широко,
широко поле безмерно...
Че там го сърната остави
И с тежки заръки заръча:
Кат вървиш девет дни
И още девет по девет
Ще стигнеш чешма градена
С деветнайсет чучура редена..."
/Сборник на проф. А. Калоянов/


„И тогава излязоха от Вътрешна Скития /Средна Азия/ трима братя с 30 хиляди души скити. Те пътуваха през зимата, за да намират вода. И изминаха 65 дни път от клисурите на планината Имеон до р. Танаис /Дон/, която се влива в Азовско море. А като стигнаха р. Танаис, която се влива в Азовско море, единият брат на име Булгариос помоли ромейския император да му даде земя за заселване и той му даде Дакия и Мизия... Другите двама братя се заселиха в градовете на Аланската страна в Кавказ, които се наричат още Каспия или Торайски врати. Тези хора бяха наречени от ромеите с името българи."

Така описва патриархът на Антиохия Михаил Сирийски през VІ в. едно от късните преселения на народа на Балхара.
Проф. Петър Добрев изчислява, че най-трудното преселение на българите е станало през някое от десетилетията преди 165 г, най-вероятно в периода между 153 и 165 г, когато Средна Азия била фатално нападната от прогонените от Китай Северни хуни.
По стар свой обичай, българите търсели реките – има ли вода, има и живот. И планините – за убежище и връзка с Небето.
Така се озовали в Кавказките земи.
Край р. Сулак бързо издигнали голям град с високи стени от бял дялан камък. Нарекли го Балх /Бял град/. Арабите, в чиито ръце вече бил старият ,,царствения Балх”, за да го отличават, нарекли новия Булкар Балк – ,,Българския Балх”.
Кавказките планини били богати на пасища. И тук, като в старата си родина българите обработили земята. Заотглеждали прочутите си Небесни коне-Акал Теку и безбройни стада от всякакви полезни животни.
Един след друг израствали в Кавказ и в източните му подножия новите български градове – досущ като в старите български земи край ,,Конската планина” Имеон и със същите имена.
През 550 г. Захари Ритор пише: „Край Каспийските врати живеят българи. Те имат градове."
След векове от старите български крепости: Харка, Тама-тар-кан, Рустак, Тамба, Пенча и Кана про¬излезли сегашните Харков, Таман, Ростов на Дон, Тамбов, Пенза, Канев и пр. в Украйна и Русия.
Българите и местните народи се разбирали и обединявали срещу общите си врагове. В Кавказ са се запазили най-много древни български имена.В Кавказ и в подножията му се появило ново царство, в което били пренесени най-прочутите градове на древната Балхара. Българите и него нарекли ,,Балхара”, съседните народи го наричали ,,Балкара”.
И до днес централната част на библейската планина се нарича – Балкария.
Така само за около 2-3 века, през ІV в., българското царство вече било сред най-големите и стари държави в Кавказ. По-късно византийците основателно го нарекли ,,Старата Велика България”.
Държавата, която българите създали се ширнала на юг до Волга и обхващала по-голямата част от Кавказ. На запад достигала бреговете на реките Днестър и Дунав и напълно оправдавала името си – Старата Велика България.
В средата на V в. вождът на българите-оногундури, когото арменците наричали Еран, обединил повечето народи в Сев. Кавказ.От българската сила се побоял дори персийският шах. Еран е отбелязан в Именника на българските канове, но с името, с което го наричали неговите българи – (Е)Ирник, а рода му – Дуло. Някои историци смятат, че става дума за любимия син на великия Атила.
И донесли българите в Европа своята Небесна вяра и идващото от нея в род и държава победно единство на Силата и Духа – огнената Оренда. Донесли и учението на Заратущра за Доброто и Злото.
Нима е могло да е иначе.
Енодий – придворен летописец на Теодорих пише: „При тях /българите/ бойното поле прославя рода. А най-високи титли получава оня, който най-много е окървавил оръжието си в кръвта на неприятеля."
Изплашена до смърт от готите, през 480 г. Византия се обърнала към българите – воини, които имали силата да я спасят.
През IV в. Старата Велика България била нападната от тюркютите.
А малко след тях, от изток завръхлитали аварите. Аварите били лют и непознат народ, чиито големци били необикновено жестоки. Но българите не се уплашили от тях.
Велика била българската сила, Божествената Оренда била с тях...
И тогава, от древните български Небеса блеснала светкавица и осветила потъналата в средновековна тъма Европа...
На историческата сцена се явила голяма личност – Кубрат. Той произлизал от великия български ,,род на бойните коне” Дуло и властта му била ,,по рождение от Бога дадена”. Византийските източници го титулуват ,,господар”.
В ,,Легенда за дъщерята на кана” от Михаил Бащу на стр. 151, в стих 1532 се казва:
,,...В България престола стар
потомци на Атила цар владеят...
При Кубрат-Бащу,
син на Аскал,
се тя прочу!”

През 632 г. кан Кубрат прогонил аварите от българските земи. И ако приемем разказа на Йоан от Никиу, вероятно той вече бил влязъл в жизнено важен геополитически сговор с византийския император.
Летописът на Йоан Никиуски е бил съставен малко след описаните събития, а по-късно е бил преведен на един от южноетиопските средновековни диалекти.
Йоан Никиуски пише:
"Кетрадес [Кубрат], княз на мутаните [хуните] и племенник на Органа. Този човек бе кръстен още в детството си и бе израсъл в императорския двор. Той завързал нечувана дружба с Ираклий, който го беше обсипал с благодеяния."
При Кубрат Старата Велика България била най-голяма и най-силна. Първата българска държава в Европа благоденствала – на Североизток до р. Волга, на Юг до планините от северен Кавказ, а на Запад стигала р. Днестър. Това било политическо обединение на всички степни племена между Волга, Кавказ и Дунав, доминирано от българите. Стратигическо звено между Европа и Азия – и търговски, и геополитически.
Канът бил роден около 600 г. и управлявал до около 660 г.
Невръстният Кубрат бил заведен в Цариград от вуйчо си Органа, който му бил намесник. Може да се допусне, че това е станало около 610 г., което обяснява близката му "дружба" с императора Ираклий (610-641). И не е трудно да се досетим, че "нечуваната дружба" на император Ираклий с Кубрат била в интерес и полза и за двамата. След смърта на императора през 641 г. Кубрат се погрижил за децата и за втората му съпруга – Мартина. Той останал верен на тази "дружба" и като господар на Велика България и вероятно установил същите отношения на "дружба" и със следващия византийски император – Констанс II (641-668).
И вероятно точно тогава и точно там, в Константинопол е бил подготвен един нов качествен скок в древнобългарските духовни селения. Канът-Жрец, носител на Божествената Оренда от Небесната вяра и на Космическото учение за Доброто и Злото в човека от Зороастризма, бил запознат в Константиновия град с духовната еволюцията, на която учело християнството.
Кубрат останал в Константинопол до края на наместничеството на вуйчо си, т. е. до около 630 г. А между 630 и 632 г. се превърнал в самостоятелен владетел на втората по големина европейска държава след Източната римска империя-Старата Велика България.
Огромна държава и безценна мъдрост завещал на своите пет сина кан Кубрат и угаснал.Бил погребан в покрайнините на своята лятна императорска резиденция Балтавар, което значи ,,господар” /дн. Полтава/.
Но съдбата и този път напомнила на българите за тяхната историческа мисия...
След като светлата душа на Великия кан се върнала на Небето, от изток връхлетял поредният чергарски метеж – хазарите. В най-източните български земи занастъпвали и арабите.
Изградено с много кръв и пот, второто голямо българско царство започнало да се руши под ударите на безкрайни врагове.
Първо паднали източните земи при Каспия, най-вече от ударите на арабите.
Но Старата Велика България още била голяма страна.
Хитри и потайни, една нощ хазарите се промъкнали в българската столица и принудили големия син на Кубрат, Бат-Баян да се подчини. Заизнудвали и братята му, но никой от тях не признал властта им.
В сърцето на българската държава се настанили хазарски войски.
Според завещанието на великия кан Кубрат старшият от синовете му Бат-Баян с част от българите останал в бащините предели, за да отбива ударите на хазарите. Това давало възможност на братята му спокойно да потърсят с останалите българи нови подходящи земи за поселение.
След близо тригодишна ожесточена съпротива Бат-Баяновите българи били покорени от хазарите, поради което получили името „черни българи”, т.е. поставени под зависимост и робство.
Третият Кубратов син, Аспарух, тръгнал към Дунава и създал завинаги днешната България, пренасяйки древните традиции, държавност и култура в този стратегически край на Европа.
Четвъртият и петият от братята поели, вероятно със същите намерения, от най-северните бащини земи към днешната Унгарска пуста.
Единият от тях, Кубер, първо останал в Панония. След като не успял да стане каган на аварите, напуснал страната с доведените от него сънародници и множество византийски военопленици и се поселил в земите на Вардарска Македония в близост до дн. гр. Битоля в т.н. Керамисийско поле.
Най-малкият, Алцек, минал от Панония в Южна Италия. И днес там за българите напомня планината Булгерия.
Вторият Кубратов син, Котраг, се намирал в най-източните земи на бащиното царство. Той събрал източните българи и сродните им, според проф. Халиков берсули от Дагестанските земи и се отправил отвъд Волга.
Така приключила историята на прочутата някога Кубратова Стара Велика България.
Снопът се разпилял.
Но с това историята на българите не приключва. Веднага след гибелта на Старата Велика България те създали две нови царства. Защото няма сила, която да заличи българите от земята.



Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 349963

Кой е тук

В момента има 92 посетителя в сайта

Модул за търсене

You are here: НАЧАЛО